По идея на Д. Александров и с негова помощ създадохме стикер, който да даваме на обекти, които са достъпни.

Вместо непрекъснато да се оплакваме и критикуваме, (не, че нямаме основание), чрез тези стикери искаме да покажем добрите примери за достъпни места и за достъпа среда. Искаме да покажем всички, които са инвестирали време и средства да направят обектите си достъпни за хора с различни двигателни възможности и за всички ,които изпитват затруднения в придвижването. Искаме да се свържем с всички, които са съпричастни и откликват на нуждата и необходимостта от достъпна среда.

Нека да припомним основните критерии за достъпност – 

• Равен достъп без стъпала и високи прагове,
• Широки врати – 90 см.
• Вътрешно пространство достатъчно за да може да мине инвалидна количка
• Адаптирана или подходяща тоалетна

Бонус точки 

• Паркинг с наличие на инвалидни места
• Инфраструктурата, т.е. тротоари и градска среда до обекта, най малкото да не е разбита с изпочупени плочки и високи шахти. (Тук май тотално изгубихме битката)

Всеки, който иска стикер, моля да се свърже с нас на имеил, телефон или ФБ. За София е възможно лично предаване, а за страна с куриер, като имаме молба да си поемете разходите за куриера.

Снимайте и ни изпращайте, публукувайте във ФБ групите снимки със залепените стикери и адресите на достъпните обекти.

Да покажем добрите примери!

Евгения Кусева от Сливен, която през 2015 година остава неподвижна след катастрофа с мотор, призова за осигуряване на повече достъпни плажове в България.

Младата жена се обърна към концесионерите на плажовете, които все още нямат осигурен достъп за инвалиди. Тя посочи и няколко варианта за осигуряване на достъпен плаж и необходим елемент от сертифициране по стандартите на син флаг.

Италиански колички, които вече ги има на някои места в България. Изключително сигурни и функционални, осигуряващи лесно придвижване по пясъка и добра плаваемост. На цена около 5 600 лв.

Както и други, които се предлагат в Българи на цена около 3 000 лв. Те правят възможно придвижването по пясъка и влизането във водата, но нямат плаваемост.

„Не смятам, че тези суми биха съборили един концесионер на плаж, още повече, че това е инвестиция, която не се прави всяка година и при добро стопанисване може да се ползва дълги години“, казва Евгения.

Макар Евгения да преживява жестока катастрофа с мотор и оттогава е в инвалиден стол, това не я спира да мечтае. Преди години тя бе давана за пример, след като осъществи приключението си да изкачи връх Мусала в инвалидна количка.

Във връзка със стартиралата програма за отпускане на високо технологични средства, едно от изискванията за някои от помощните средства беше представяне на становище от лекар психиатър за психическа пригодност. Това изискване се оказа доста проблемно за част от ползвателите от малките населени места, където няма такъв специалист и съответно изпадат в невъзможност да кандидатстват по програмата.

В тази връзка нашият колега Георги Петлешков, който активно работи по кампанията подаде сигнал до всички заинтересовани институции в страната с цел намаляване на административната тежест и по-облекчена процедура за кандидатстване за хората с увреждания при достъпа им до програмата, успя да договори отпадане на това изискване.

Получихме отговор от министерството на здравеопазването в лицето на зам. Министъра доц. Д-р Петко Стефановски дм.

Необходимите документи за кандидатстване вече ще са попълване на въпросник за самооценка и становище от личния лекар за физическото състояние и психическата годност на кандидатите, като по преценка на общопрактикуващите лекари, лицето може да бъде изпратено за допълнителна оценка от специалист.

Прилагаме отговор на молбата за промяна на процедурата от Министерство на здравеопазването за облекчаване на процедурата по кандидатстване за високо технологични помощни средства – MZ_Pismo_48-00-4

Според изследване, направено от Фондация Bunbounded и разпространено в социалните мрежи, близо 90% от попълнилите анкетата смятат, че средата е с ниско или много ниско ниво на достъпност.

Изследването беше проведено в рамките на 2 седмици в социалните мрежи, като в него участваха 1020 души. Анкетата беше разпространена както в лични профили, така и в групи с различни интереси с големи аудитории.

Прави впечатление, че най-основните елемети на достъпна среда, а именно – тротоари, достъп до сгради, паркоместа, транспорт и тоалетни, от всички се определят като несъобразени с нуждите на хората със затруднено придвижване.

Също така, почти 50 % от анкетираните смятат, че подобряването на средата трябва да започне от тротоарите, а 27 % смятат, че трябва да се работи в насока реално, адекватно и функционало адаптиртане на сградния фонд.

От всички, които са попълнили анкетата, почти 50 % или всеки втори декларира, че има нужда от достъпна среда и изпитва затруднения в придвижването.

Според данни на НСИ от 2021 г, децата до 4 години (това е възрастта, до която в повечето случаи се използва детска количка), са около 290 000.

Пак според  НСИ възрастните хора над 65 години (това е възрастта, за която се смята, че човек започва да изпитва затрудние с придвижването) са 1 500 000 човека.

При население от 6 500 000, това прави около 30% , без да се  включват хората, които имат най-голяма нужда от достъпна среда, които са със заболявания или травми изпитващи затрудниния с привижването и използващи помощни средвва за придивижване.

Това показва, че всеки втори или трети човек изпитва затруднения в придвижването.

Хората с увреждания се борят да удовлетворят своите нужди за достъпност – затова самостоятелното организирането на екскурзия носи значителни трудности.

Сара Клифтън-Блае, е късметлийка имайки по-голям брат ръгбист, с който пътува.

Клифтън-Блае, живее в Сидни, е по-активна от повечето 17-годишни момичета. Тя е част от младежкия атлетически отбор и се надява да стане част от националния отбор. Тя е пътувала из Австралия и света със семейството си за почивки и за атлетически събори.

Клифтън-Блае има церебрална парализа и използва инвалидна количка почти постоянно. Тя може да изпълнява невероятни маневри с количката си, но с помощта на ортези за глезена и лактите, може да направи няколко крачки – малка мобилност, но представлява огромна разлика и помощ, когато семейството пътува. Но прекалено многото стълбища винаги представляват проблем.

„Най-лошото място, на което съм била, беше метрото в Ню Йорк“, казва Клифтън-Блае. “Там няма много асансьори. Имаше метални стълби и платформа и след това още две стълби. Беше толкова лошо.“

Майката на Клифтън-Блае, Мередит Джордан, казва: „Имахме голям късмет, че синът ми, който е тинейджър, можеше да вземе Сара на рамо и да я носи“. „Би било доста трудно, ако го правехме сами.“

Един на всеки шест души в Австралия има увреждане – около 4,4 милиона души – включително половината от хората на възраст над 65 години. Много от тези хора – поне 44% от тях – пътуват за удоволствие. Но хората с увреждания често се сблъскват с трудности да се удовлетворят техните нужди за достъп, а опитите да организират екскурзия идва със значителни допълнителни проблеми, включително голяма инвестиция от време и енергия за допълнително проучване и планиране, а често и допълнителни разходи.

Информацията за достъпен туризъм в цяла Австралия е фрагментарна. Най-новото всеобхватно изследване, проведено през 2018 г. от Австралийската търговско-инвестиционна комисия, се фокусира главно върху Виктория и Куинсланд. То оцени, че местните пътешественици с нужди от достъп са около 3,4 милиона души. И не само хората с увреждания, но и техните семейства, приятели и асистенти търсят достъпно настаняване, преживявания и услуги. Като пазар, той може да струва до 8 милиарда долара.

Изследванията на комисията показват също, че австралийските туристически доставчици могат да направят много повече. Проучванията показват, че 23% от хората с увреждания, които не пътуват, смятат пътуването за „толкова стресиращо, че не си струва”, а 22% го намират „прекалено трудно“.

„Липсва полезна и точна информация в общественото пространство, която позволява на хората с увреждания да планират пътуването си“, казва Дейл Рийдън, основател на консултантската фирма за достъпен туризъм „Travel For All“.

Рийдън е сляп и обикновено пътува с куче-водач. Той се е насочил в помощ на други компании да идентифицират и подобрят техните достъпни функции и услуги.

„Много сайтове за настаняване искат се отбележат, че са ‘пълноценно достъпни’, но това е безсмислен израз“, казва Рийдън. „Имот, подходящ за сляп човек, може да бъде неподходящ за човек в инвалидна количка. Всичко не се свежда само до рампи или кучета-водачи.”

Обслужването на клиенти, които са аутистични, например, може да изисква персонал с подходяща подготовка, гъвкав подход и правомощия за промяна на правилата или вземане на решения на място.

„Трудим се да убедим много бизнеси, че нашите пари са също толкова добри като на всеки друг“, казва Рийдън. „Бизнесите често виждат достъпността почти като благотворителна дейност. Докато ние казваме, че можете да изкарате толкова пари от нас, колкото и от всички останали. И ние сме много лоялни клиенти.“

Предизвикателствата с настаняването могат да бъдат сложни. Някои места се представят като „пълноценно достъпни“, когато на само части от тях има достъп. Други места изобщо не комуникират своите възможности за достъп – общо явление в Airbnb, където домакините могат да изброят функции като ръкохватки за захващане, вход без стъпала и бани без стъпала, но малко хора избират да го направят. Хора с увреждания също са съобщавали, че им е отказвано настаняване, дори когато техните нужди могат да бъдат задоволени с няколко прости и евтини компромиси.

Полетите също могат да бъдат особено стресиращи. Хората, използващи инвалидни колички, често трябва да се преместват в малки столове на самолета, а достъпът до тоалетните помещения може да бъде ограничен или неудобен. Някои авиокомпании предлагат помощ при посрещането и изпращането на пътниците с увреждания, но това не винаги е достатъчно, за да се осигури гладко и безопасно пътуване.

Понякога проблемите са свързани с липсата на осведоменост и обучение на персонала в туристическата индустрия. Разбирането на специфичните нужди и предпочитания на хората с увреждания, както и предоставянето на адаптирани услуги и подкрепа, може да изисква допълнителна подготовка и обучение.

Въпреки тези предизвикателства, все повече организации и хора се ангажират да подобрят достъпността и услугите за хората с увреждания. Това включва разработване на подходяща инфраструктура, предоставяне на обучение на персонала, предоставяне на ясна информация за достъпността и наличните услуги, както и подпомагане на туристическите доставчици да разберат и отговорят на нуждите на хората с увреждания.

Има и някои организации и ресурси, които могат да помогнат на хората с увреждания да намерят и планират достъпни пътувания. Например, „Travel For All“ предлага консултации и информация за достъпен туризъм в Австралия и по света. „Sagetraveling“ е друга популярна организация, която предоставя информация и съвети за пътуванията на хора с увреждания.

В заключение, хората с увреждания могат да се насладят на пътуването и туризма, но се нуждаят от по-достъпни услуги и информация. Все повече организации и хора се ангажират да подобрят достъпността и да улеснят пътуванията за хората с увреждания, като разработват подходяща инфраструктура, предоставят обучение на персонала и предоставят ясна информация за достъпността и наличните услуги.

Статията е превод от The Guardian

https://www.theguardian.com/australia-news/2021/dec/27/you-can-make-money-out-of-us-the-disabled-people-demanding-more-accessible-travel-and-tourism?fbclid=IwAR0hhkoJtYk_m7zvePeWCYID1XvcPKZ7vgMv_OMgiTTrjCDE3IeYKsZnqK4