Започваме серия от публикации, чрез които ще информираме, ще задаваме въпроси, ще отговаряме на въпроси, ще търсим отговори.

Какво е достъпна среда и защо тя е мерило за зрялостта на едно общество и неговите управляващи?

Ще се радваме на обратна връзка тук в сайта, в страницата ни BunBo и в групите ни – НеДостъпно! и Достъпно с LiberAid.

През 2024 г направихме анкета, попълнена от 1 300 анкетирани. Според анкетата всеки втори има нужда от достъпна среда. Това не означава, че всеки втори е човек с увреждане. Необходимост от достъпна среда имат освен хората с двигателни дефицити, но и родителите с детски колички, възрасните хора, хората с временни травми, както и целия кръг от хора около тях – роднини, близки, приятели, асистенти, работодатели, както и всеки един, който по някакъв начин интерактва с тях.

Отново според изследването почти 50 % от анкетираните смятат, че подобряването на средата трябва да започне от тротоарите, а 27 % смятат, че трябва да се работи в насока реално, адекватно и функционално адаптиране на сградния фонд и транспорта.

Последното изследване – пл. Журналист, на 1,5 км са открити около 100 различни варианти на недостъпност и на неспазване на Наредбата за Достъпна среда, което прави по около 1 препятствие на всеки 15 м.

Ако интерполираме тези данни можем да предположим, че на 7 000 км тротоари има ~450 000 препядствия, правещо невъзможно придвижването на хора с увреждания.

Имайки предвид, че в България е ратифицирала Конвенция за правата на хората с увреждания на ООН, още през далечната 2012 г, където се дефинира правото на достъпна среда; 

през 2021 г има приета Наредба за определяне на изискванията за достъпност и универсален дизайн на елементите на достъпната среда и актуализирана през тази, 2026 г издадена от министъра на Регионалното развитие и благоустройството, а 

Столична община от 2000 г има приета Наредба на Столичен общински съвет за изграждане на общодостъпна среда в гр. София.

Въпреки, че правото на свободно придвижване на хората с различни двигателни възможности би трябвало да е гарантирано на 3 нива – международна конвенция, държавна и общинска политика, според направеното от нас изследване може да се констатира че в момента има ~450 000 нарушения на тези законодателни норми, като това означава, че Общината е издала 450 000 разрешителни в нарушение на всички посочени наредби. Съответно тези нарушения трябва да бъдат отстранени, да бъдат установени отговорните за тези нарушения, и те да понесат съответните предвидени от закона наказания.

Според вас нормално ли е държавата/ общината да може задължи частния инвеститор да изпълнява наредбата, но да не може да задължат собствените си структури да спазват законите?

Явно има конфликтни точки в законодателната и нормативната наредба за достъпна среда и за това е възможно не спазването и от собствените и структури. 

Според нас правилен подход би бил да се направи изследване на нормативната и законодателна наредба, за да може да се видят и анализират пропуските и след това с предписания да се коригират точно тези “вратички” в закона и нормативите, които го позволяват. Това е и посоката в която работи активно.

Следва продължение ….

Да се похвалим.

Тази година на годишното раздаване на наградите за доброволци на TimeHeroes получихме грамота в категорията за достъпна среда за хора с увреждания с нашата инициатива – Да изследваме пл. Журналист.

Благодарим на екипа на TimeHeroes, които ни подадоха ръка и спомогнаха за популяризирането на кампанията. ❤️❤️❤️

Благодарим и на всички сърцати доброволци, които се включиха. Наистина, ако искаме нещо да се промени трябва да сме обедининени! ❤️❤️❤️❤️

Ако градската среда е изградена, според препоръките и изсикванията на включващия дизайн, тя ще бъде достъпна и универсална за всички хора с различни увреждания и възможности, ще бъде абсолютно удобна за родители с детски колички, както и за нашите възрастни родители и роднини, без да има конфликт между различните групи, без да има изолиране на някои от тях. Нека да не забравяме – всички сме били в детски колички и всички ще остареем и ще имаме тези затруднения, които сега имат някои нашите родители. Достъпната среда е удобна за всички. За здравите хора и тези без нужда, тази среда няма да има никакво отношение, те дори няма да забележат промяната.

Но за всички изброени групи това ще бъде като един нов космос, като една нова вселена от възможности.

За това ние от фондация Bunbo и доброволците герои от TimeHeroes организирахме изследване на достъпността на пл. Журналист, за хора с различни двигателни възможности, за родители с детски колички и за възрастни хора.

Изследва се маршрута по тротоарите от Метростанция “Стадион Васил Левски” до пл. “Журналист” и обратно.

Данните, които събрахме, без да имаме претенцията за изчерпателност, са изключително обезпокоителни.

Според данни от общината в София има около 7 000 км2 тротоари, без да се включват пешеходните пътеки в междублоковите пространства и парковите алеи. 

От тях ние изследвахме 1,5 км, което е приблизително 0,022% от общата тротоарна площ. На този терен, открихме 21 случая на наличие на неправилно поставени или пречещи на движението на пешеходците със затруднения в придвижването шахти, 25 липсващи скосявания, при положение, че в този участък има около 11 кръстовища. Дори има случай на липсващи пешеходни пътеки и явни конфликтни точки между пешеходците без затруднения и МПС-та. На 14 места има препядствия, които правят невъзможно придвижването.

Повече от 20 търговски и публични обекта са недостъпни с наличие на стъпала или високи прагове и само 8 търговски и публични обекти са подходящи за използване от хора с физически дефицити.

Дефинирани са още липса на правилно изградени или въобще с липсващ подстъп към инвалидните паркоместа, разбита тротоарна настилка. Абсолютно несъответствие с изискванията за височина, достъп и разстояние между превозните средства на СГС и тротоара. Включително и една от спирките е абсолютно недостъпна с наличие на стълби и невъзможни по височина бурдюри и настилка.

И това без да сме изследвали настилката за незрящи.

Всички данни нанесохме в карта на НЕдостъпността за пл. Журналист.

google.maps

В заключение можем да кажем, че на 1,5 км има открити около 100 различни варианти на недостъпност и на неспазване на Наредбата за Достъпна среда, което прави по около 1 препятствие на всеки 15 м.

Това ще рече, че вслучай, че човек с увреждане преодолее с чужда помощ едно препятствие, следващото препятствие е на около 15 м.

Можем също така да интерполираме тези данни и да предположим, че на 7 000 км2 тротоари има ~450 000 препядствия, правещо невъзможно придвижването на хора с увреждания.

Имайки предвид, че България е ратифицирала Конвенция за правата на хората с увреждания на ООН, още през далечната 2012 г, където се дефинира правото на достъпна среда; през 2021 г има приета Наредба за определяне на изискванията за достъпност и универсален дизайн на елементите на достъпната среда, издадена от министъра на Регионалното развитие и благоустройството, а Столична община от 2000 г има приета Наредба на Столичен общински съвет за изграждане на общодостъпна среда в гр. София. Въпреки, че правото на свободно придвижване на хората с различни двигателни възможности би трябвало да е гарантирано на 3 нива – международна конвенция, държавна и общинска политика, според направеното от нас изследване може да се констатира че в момента има ~450 000 нарушения на тези законодателни норми. Това означава, че Общината е издала 450 000 разрешителни в нарушение на всички посочени наредби и съответно тези нарушения трябва да бъдат отстранени, да бъдат установени отговорните за тези нарушения и те да понесат съответните предвидени от закона наказания.

Ние разбираме, че Столична община е възможно има проблем с изпълнението и контрола на законодателната рамка, свързана с достъпната среда, за това искаме да съберем работна група от висококвалифицирани експерти и специалисти, с които да направим анализ и оценка на прилагането на съществуващата нормативна и законодателна наредба за достъпна градска среда. Колкото и да е добро едно законодателство, ако изпълнението не отговаря на стандарта, това означава, че има проблем. Вместо само да обвиняваме, че наредбите не се изпълняват, нека да видим точните причини за това и да работим в отстраняването им. 

В тази връзка търсим експерти и специалисти, които биха прегърнали каузата и биха се включили в тази работна маса с експертизата си – адвокати, урбанисти, архитекти градска среда, проектанти градска среда, експерти универсален дизайн на градската среда и строителен надзор и контрол на качеството, специализиран в градската среда. Ние приемаме, че това са висококвалифицирани специалисти, а не персонал, с чиято помощ можем да направим София един наистина Европейски град!

За това нека всеки експерт, който иска да помогне за дефинирането на проблема, моля да се свърже с нас на e-mail: Bunbo или в социалните мрежи.

Заповядайте реузлтати от изследването на достъпността на градската среда в района на пл. Журналист За по-добра визуализация на проблемите направихме карта, която споделяме с вас – google maps

Резултатите показаха, че на 1,5 км има:

• – 25 липсващи скосявания на тротоари;
• – 21 случая на неправилно поставени или разместени шахти;
• – 14 локации с пълна невъзможност за преминаване;
• – над 20 търговски обекта с недостъпни входове;
• – недостъпна автобусна спирка с високи бордюри и стълби.