Започваме серия от публикации, чрез които ще информираме, ще задаваме въпроси, ще отговаряме на въпроси, ще търсим отговори.

Какво е достъпна среда и защо тя е мерило за зрялостта на едно общество и неговите управляващи?

Ще се радваме на обратна връзка тук в сайта, в страницата ни BunBo и в групите ни – НеДостъпно! и Достъпно с LiberAid.

През 2024 г направихме анкета, попълнена от 1 300 анкетирани. Според анкетата всеки втори има нужда от достъпна среда. Това не означава, че всеки втори е човек с увреждане. Необходимост от достъпна среда имат освен хората с двигателни дефицити, но и родителите с детски колички, възрасните хора, хората с временни травми, както и целия кръг от хора около тях – роднини, близки, приятели, асистенти, работодатели, както и всеки един, който по някакъв начин интерактва с тях.

Отново според изследването почти 50 % от анкетираните смятат, че подобряването на средата трябва да започне от тротоарите, а 27 % смятат, че трябва да се работи в насока реално, адекватно и функционално адаптиране на сградния фонд и транспорта.

Последното изследване – пл. Журналист, на 1,5 км са открити около 100 различни варианти на недостъпност и на неспазване на Наредбата за Достъпна среда, което прави по около 1 препятствие на всеки 15 м.

Ако интерполираме тези данни можем да предположим, че на 7 000 км тротоари има ~450 000 препядствия, правещо невъзможно придвижването на хора с увреждания.

Имайки предвид, че в България е ратифицирала Конвенция за правата на хората с увреждания на ООН, още през далечната 2012 г, където се дефинира правото на достъпна среда; 

през 2021 г има приета Наредба за определяне на изискванията за достъпност и универсален дизайн на елементите на достъпната среда и актуализирана през тази, 2026 г издадена от министъра на Регионалното развитие и благоустройството, а 

Столична община от 2000 г има приета Наредба на Столичен общински съвет за изграждане на общодостъпна среда в гр. София.

Въпреки, че правото на свободно придвижване на хората с различни двигателни възможности би трябвало да е гарантирано на 3 нива – международна конвенция, държавна и общинска политика, според направеното от нас изследване може да се констатира че в момента има ~450 000 нарушения на тези законодателни норми, като това означава, че Общината е издала 450 000 разрешителни в нарушение на всички посочени наредби. Съответно тези нарушения трябва да бъдат отстранени, да бъдат установени отговорните за тези нарушения, и те да понесат съответните предвидени от закона наказания.

Според вас нормално ли е държавата/ общината да може задължи частния инвеститор да изпълнява наредбата, но да не може да задължат собствените си структури да спазват законите?

Явно има конфликтни точки в законодателната и нормативната наредба за достъпна среда и за това е възможно не спазването и от собствените и структури. 

Според нас правилен подход би бил да се направи изследване на нормативната и законодателна наредба, за да може да се видят и анализират пропуските и след това с предписания да се коригират точно тези “вратички” в закона и нормативите, които го позволяват. Това е и посоката в която работи активно.

Следва продължение ….