В ресторант Contento в град Ню Йорк, половината от бара е достатъчно нисък, така че хора в инвалидни колички могат да се приближат и да поръчат напитка, без неудобството да се налага бармана или на останалите от техните компании да гледат надолу към тях.

„Има една властова динамика, която е доста досадна“, казва за типичните барови настройки директорът на ресторанта, Яник Бенжамин, който използва инвалидна количка. „Гледам ви и трябва да напрягам шията си.“

Но в новият му бар ще бъде различно. „Сега всъщност се гледаме очи в очи“, казва той.

Ресторантът, който е в източен Харлем, е проектиран както от, така и за хора с увреждания (бизнес партньорът на Бенжамен, Джордж Галего, също използва инвалидна количка). Разстоянието между масите е достатъчно широко, за да позволява на инвалидни колички да се движат в него; на менюто има QR код, който хората със зрителни увреждания могат да сканират с телефоните си, за за да чуят менюто прочетено на глас; тоалетната е на същото ниво като ресторанта, вместо да е на етаж надолу по стълби, например.

„Ключово е, че всеки, който има увреждания, може да влезе тук самостоятелно и и да се чувства удобно“, казва Бенжамин.

Идеята бе вдъхновена от неговите собствени трудности при справяне с ресторанти след инцидент с автомобил, когато е 25 годишен.

В момента на инцидента той работи като сомелиер в два елитни ресторанта в Ню Йорк. Една вечер, когато се прибира, колата се хлъзга на мокрия асфалт и се удря в дърво.

„Изпитах това невероятно, странно усещане по цялото си тяло, като внезапно обледеняване – както когато отваряте хладилника“, сподели Бенжамен, който в този момент е на 43 години. „Тогава се опитах да се движа и осъзнах, че не мога да движа краката си.“ И си спомням, че се обърнах нагоре, изнервен и победен. И в този момент осъзнах, че каквото и да ми се случило, ще има сериозни последствия.“

Той остава парализиран от кръста надолу.

До този момент животът на Бенжамен бе свързан с ресторантите. Баща му и чичо му работеха в ресторанти. Да бъде сервитьор, а после сомелиер, беше единственото, което той е искал в живота си – това е, което избира още от ранна възраст.

„Моят професионален съветник ми казваше ‘Какво? Искаш да бъдеш сервитьор цял живот?’ Тя не можеше да разбере това“, споделя той.

След инцидента си той бързо осъзнава, колко трудно ще бъде да работи в ресторант в инвалидна количка. Ходеше на интервюта, за които беше свръхквалифициран, но въпреки това не можеше да намери ресторант, който да рискува с него.

„Видях дори имейл, който получих по погрешка, където някой писа на директора на HR: ‘Той е приятен човек, много талантлив, но е в инвалидна количка – няма да стане'“, споделя Бенжамин. Накрая той приема да работи безплатно в магазин за вино, главно за да ангажира ума и съзнанието си. Участва в съревнования за сомелиери и чрез едно от тях срещта човек, който най-накрая му помога да намери работа като сомелиер в достъпен ресторант в Ню Йорк.

Но през годините Бенжамин запазва мечтата си да има собствен ресторант: място, където той и други хора в инвалидни колички и с увреждания могат да се движат свободно и без притеснение.

За хора с увреждания самата идея да отидат на ресторант може да предизвика тревожност.

„Ако се обадя на ресторант и попитам дали е достъпен и ми кажат да, а после когато стигна там трябва да инсталират рампа и да направят голямо нещо от това, или трябва да бъда носен нагоре, или ми казват, че тоалетната е достъпна, а после стигам там и вратата не е достатъчно широка (за инвалидна количка)“, сподели той. „Това може да бъде наистина обезсърчаващо и невероятно срамно.“